свалете статията от ТУК:

БЪЛГАРИЯ – ГЕНЕТИКА И ДНК-ГЕНЕАЛОГИЯ

            Проблемът за „произхода“ ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях си провеждат ДНК генетични изследвания за „произход“, но малцина получават очаквания отговор. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените.

Историята е предимно в безценното културно и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди.

Силата на генетичните изследвания е в невероятната им мощ да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести.

            България е на кръстопът. Известно е, че първите съвременни хора заселват Балканския полуостров преди  около 40 000 години (пещера „Бачо Киро“) от Африка през Близкия изток. В последствие те се разселват в цяла Европа. По принцип, европейският генофонд, в сравнение с другите континенти е по-хомогенен. Това се дължи на най-късното заселване на съвременния човек в Европа, с хора от отделни африкански генетични групи. Генетичната история на Европа е сложна, защото европейските популации имат сложна демографска структура, формирана от множество миграции, включително и последващи периоди от нарастването  на населението на европейска територия.

            Изясняване историята на европейските народи може да се проследи по четири основни източници: климатични промени, археологични обекти, езикови характеристики и резултати от изследвания на  ДНК от хора, които живеят в момента в Европа или от древна ДНК. Важното е да се отбележи, че заселването на Европа е последствие от множество масивни миграционни вълни от югоизток, изток, а в последствие от северозапад в продължение на хилядолетия. Ключово събитие е последният ледников период, около 30 хиляди години преди новата ера (пр.н.е.). То води до обезлюдяване на Северна Европа. Хората намират убежище в: Северна Иберия, Южна Франция, Украйна около северния бряг на Черно море, Италия и Балканите. Това събитие намалява допълнително цялостното генетично разнообразие в Европа. Когато ледниците започват да се отдръпват (преди 16 000-13 000 години) хората напускат убежищата и отново заселват Централна и Северозападна Европа. Така се появява основният генен градиент: северозапад – югоизток.

            Прието е, че най-голям принос за генетичното разнообразие в Европа идва с миграционния поток от Близкия изток, които е свързан с разпространението на селскостопанските технологии. Тук могат да се отбележат два най-важни периода (фиг. 4.):

·      7000-3000 г. пр.н.е в Югоизточна Европа (Балканите) и

·      4500-1700 г. пр.н.е. в Северозападна Европа.

По време на тези периоди се достига до драстични икономически, социално-културни промени в Европа. Това има голям ефект върху генното разнообразие, особено във връзка с генните линии, влизащи в Европа от Близкия Изток през Балканите. По женска линия (митохондриална  - мДНК) е изчислено, че само 11% от генното разнообразие се дължи на миграционен поток. Това предполага, че селското стопанство се е разпространило главно от местното население, а не в резултат на имиграцията от Близкия Изток.

През 2000 г. Semino, описва „У“-хромозомни хаплотипове, принадлежащи към голямата хаплогрупа E1b1b1 (Е-35М). Те са намерени предимно на Балканите (вж. по-долу българските данни), Южна Италия и части от Иберия. Semino свързва този модел с неолитна „академична дифузия“ на земеделски производители от Близкият Изток, а не толкова като последствие от миграционен поток.

            През 2011 г. Lacan обявява данни от изследването на 7000-годишен скелет в една испанска пещера, носещ У-хаплогрупа E-V13. Същата хаплогрупа се намира с висока честота при съвременните мъже на Балканския полуостров. Това предполага многократна миграция от Близкия Изток на Балканите, а с разрастването на Римската империя по-късно в цяла Европа, включително и Великобритания.

През 2010 г. Balaresque коментира: "Като цяло, данните от У хромозомните изследвания показват, че повече от 80% от eвропейската бащина Y хромозома е получена чрез пристигналите «фермери», за разлика от повечето майчини генетични линии, които изглежда са от местните «ловци-събирачи». За нас, това предполага репродуктивно предимство на «земеделците» над местните мъже, преориетирали се от «ловци събирачи» към «земеделци» .

Има хипотеза за произхода на „индоевропейските езици“, свързана с един хипотетичен „индоевропейски народ“, възникнал на север от Черно и Каспийско море преди около 4500 г. пр.н.е. Вероятно тези хора са опитомили коня и са открили колелото. Смята се, че те са разпространили своята култура и генни характеристики в цяла Европа. Тази миграция е свързана с две основни У хаплогрупи: R1а, свързана със славяните (Източна, Централна и Южна Европа) и R1b - Западна и Северна Европа.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КАТО ОТВOРИТЕ ЛИНКА В НАЧАЛОТО. 

БЪЛГАРИЯ – ГЕНЕТИКА И ДНК-ГЕНЕАЛОГИЯ

            Проблемът за „произхода“ ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях си провеждат ДНК генетични изследвания за „произход“, но малцина получават очаквания отговор. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените.

Историята е предимно в безценното културно и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди.

Силата на генетичните изследвания е в невероятната им мощ да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести.

            България е на кръстопът. Известно е, че първите съвременни хора заселват Балканския полуостров преди  около 40 000 години (пещера „Бачо Киро“) от Африка през Близкия изток. В последствие те се разселват в цяла Европа. По принцип, европейският генофонд, в сравнение с другите континенти е по-хомогенен. Това се дължи на най-късното заселване на съвременния човек в Европа, с хора от отделни африкански генетични групи. Генетичната история на Европа е сложна, защото европейските популации имат сложна демографска структура, формирана от множество миграции, включително и последващи периоди от нарастването  на населението на европейска територия.

            Изясняване историята на европейските народи може да се проследи по четири основни източници: климатични промени, археологични обекти, езикови характеристики и резултати от изследвания на  ДНК от хора, които живеят в момента в Европа или от древна ДНК. Важното е да се отбележи, че заселването на Европа е последствие от множество масивни миграционни вълни от югоизток, изток, а в последствие от северозапад в продължение на хилядолетия. Ключово събитие е последният ледников период, около 30 хиляди години преди новата ера (пр.н.е.). То води до обезлюдяване на Северна Европа. Хората намират убежище в: Северна Иберия, Южна Франция, Украйна около северния бряг на Черно море, Италия и Балканите. Това събитие намалява допълнително цялостното генетично разнообразие в Европа. Когато ледниците започват да се отдръпват (преди 16 000-13 000 години) хората напускат убежищата и отново заселват Централна и Северозападна Европа. Така се появява основният генен градиент: северозапад – югоизток.

            Прието е, че най-голям принос за генетичното разнообразие в Европа идва с миграционния поток от Близкия изток, които е свързан с разпространението на селскостопанските технологии. Тук могат да се отбележат два най-важни периода (фиг. 4.):

·      7000-3000 г. пр.н.е в Югоизточна Европа (Балканите) и

·      4500-1700 г. пр.н.е. в Северозападна Европа.

По време на тези периоди се достига до драстични икономически, социално-културни промени в Европа. Това има голям ефект върху генното разнообразие, особено във връзка с генните линии, влизащи в Европа от Близкия Изток през Балканите. По женска линия (митохондриална  - мДНК) е изчислено, че само 11% от генното разнообразие се дължи на миграционен поток. Това предполага, че селското стопанство се е разпространило главно от местното население, а не в резултат на имиграцията от Близкия Изток.

През 2000 г. Semino, описва „У“-хромозомни хаплотипове, принадлежащи към голямата хаплогрупа E1b1b1 (Е-35М). Те са намерени предимно на Балканите (вж. по-долу българските данни), Южна Италия и части от Иберия. Semino свързва този модел с неолитна „академична дифузия“ на земеделски производители от Близкият Изток, а не толкова като последствие от миграционен поток.

            През 2011 г. Lacan обявява данни от изследването на 7000-годишен скелет в една испанска пещера, носещ У-хаплогрупа E-V13. Същата хаплогрупа се намира с висока честота при съвременните мъже на Балканския полуостров. Това предполага многократна миграция от Близкия Изток на Балканите, а с разрастването на Римската империя по-късно в цяла Европа, включително и Великобритания.

През 2010 г. Balaresque коментира: "Като цяло, данните от У хромозомните изследвания показват, че повече от 80% от eвропейската бащина Y хромозома е получена чрез пристигналите «фермери», за разлика от повечето майчини генетични линии, които изглежда са от местните «ловци-събирачи». За нас, това предполага репродуктивно предимство на «земеделците» над местните мъже, преориетирали се от «ловци събирачи» към «земеделци» .

Има хипотеза за произхода на „индоевропейските езици“, свързана с един хипотетичен „индоевропейски народ“, възникнал на север от Черно и Каспийско море преди около 4500 г. пр.н.е. Вероятно тези хора са опитомили коня и са открили колелото. Смята се, че те са разпространили своята култура и генни характеристики в цяла Европа. Тази миграция е свързана с две основни У хаплогрупи: R1а, свързана със славяните (Източна, Централна и Южна Европа) и R1b - Западна и Северна Европа.

 ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КАТО ОТВOРИТЕ ЛИНКА В НАЧАЛОТО.