Powered by
КАК ДА ОПТИМИЗИРАМЕ ПРАКТИКАТА СИ? КОГА МЕДИТАЦИЯТА СТАВА ЛЕСНО? КОГА Е ПОЛЕЗНА И КОГА - НЕ? 07.05.2017
МЕДИТАЦИЯТА И НЕЙНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ОРГАНИЗМА
КАК ДА ОПТИМИЗИРАМЕ ПРАКТИКАТА СИ?
КОГА МЕДИТАЦИЯТА СТАВА ЛЕСНО?
КОГА Е ПОЛЕЗНА И КОГА - НЕ?
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ПРИ РЕДИЦА ЗАБОЛЯВАНИЯ

Д-р Антоанета Заркова
(С благодарност към Мариела Кондова за техническата помощ.)

До преди 20 години се смяташе, че епифизата у зрелия индивид e рудиментарен орган без съществено значение, приключил функцията си, която също бише неясна.
В последните години интересът към тази жлеза нарастна изключително. Много изследователски екипи работят по различни проекти свързани с нея. Има и научен журнал посветен само на нея: Journal of Pineal Research, който публикува огромна научна информация в тази област.
 
meladesc1
 
От напълно неглижиран орган, епифизата понастоящем се смята за основният диригент на живота ни. Чрез мелатонина, който произвежда, тя се явява основният регулатор на ендокринната система, на имунитета, на израстването, на навлизането в пубертета, на размножаването, на регенерацията, на остаряването и много други. Мелатонинът е главен инструмент в процесите, които настъпват в мозъка при  медитация. Концентрацията му се увеличава при дълбока релаксация и медитация.
У по-нисшите животни епифизата е разположена повърхностно под черепната кутия и има фоточувствителни клетки. Поради това е наречена третото око.
При човека тя е разположена дълбоко в мозъчното вещество. Не са установени фоточувствителни клетки, но тя реагира на светлина чрез информацията която получава от ретината през клончета на оптичния нерв и нуклеус супрахиазматикус.
В йога тя също се нарича третото око и най-вероятно това е свързано с особените видения при нейното активиране, наподобяващи отворено око, поради това, че при активирането й получаваме достъп да информация, недостъпна за съзнанието, както и поради това, че„просветлението” се случва чрез нея.
Видения по време на медитация:

meladesc2

Епифизата се намира в геометричния център на човешкия мозък. Има форма на шишарка с големина 5-8 мм. 
Произхожда от нервната тръба и се формира през втория месец от вътреутробното развитие.
Достига пълното си развитие на 4 г. възраст. Хормоналната й активност нараства до предучилищна възраст.
След това жлезата намалява големината и функцията си и атрофира.
При зрелия инзивид епифизата съдържа калциеви фосфати и карбонати  под формата на „пясък” т. нар. CORPORA ARENACEA или ацервули, разположени в концентрични кръгове.
Този „пясък” не се смята за свързан с някакво болестно състояние. Появява се още в детството и нараства по размери и брой с възрастта.
Калцирана епифиза се наблюдава при 80% от индивидите над 30 г. възраст. 

meladesc3

Установено беше, че епифизата е мястото, където се произвежда невропептидът мелатонин.
Мелатонинът е широко разпространен в животните и растенията. Намира се в човешкото мляко, бананите, кореноплодите, краставиците, и доматите (1).
Произвежда се и в други тъкани, в стомашночревния тракт (2).
Мелатонинът химически предсавлява N-acetyl-5-methoxytryptamine и е дериват на серотонина, който пък е дериват на триптофана.

meladesc4
meladesc5

Ензимите за неговата синтеза се активират от тъмнина и се потискат от светлина. Секрецията му следва денонощен ритъм създаден от nucleus suprаhyasmsticus в отговор на промените в светлината.
Посредством мелатонина епифизата действа като вътрешен часовник,  дирижиращ естествения ритъм на всички функции в организма. Изглежда, че тя е основният регулатор на възлови процеси като сън, полово съзряване, противотуморен имунитет, костна плътност, стареене и много други.

ЕФЕКТИТЕ НА МЕЛАТОНИНА ВЪРХУ ОРГАНИЗМА

Мелатонинът противодейства на основния стресов хормон – адреналина. Премахването или инактивирането на епифизата предизвиква хипертрофия на надбъбречните жлези, където се произвежда основния хормон на стреса – адреналинът. Мелатонинът не само намалява този ефект, но предизвиква хипотрофия (намаляване) на надбъбречните жлези (3) (4).
Мелатонинът  действа като мощен анти-стресов фактор (5).
Мелатонинът има ограмно значение за забовяне процесите на стареене, които са свързани с  високи нива на кортизола.  Отслабената функция на имунитета при  раковите заболявания се свързва с намалени нива на мелатонина (6) (7).
Пациенти със СПИН, които приемат мелатонин 20 мг. всяка вечер показват благоприятно въздействие върху показателите на имунитета (8). Препоръчва се освен спазване на вечерния прием, терапията да се прилага 3-4 седмици, след което да се прави пауза от една седмица, т.нар. "washout" период  (9).
При експериментално предизвикан артрит профилактичното, както и лечебното приложение на мелатонин потискат възпалителния процес в резултат на увеличена тимоцитна пролиферация и повишена продукция на IL-2 (10).
Мелатонинът има усилващ ефект както върху хуморалния, така и върху клетъчния имунитет (11).
 
ФАКТОРИ ВОДЕЩИ ДО НАМАЛЯВАНЕ ФУНКЦИЯТА НА ЕПИФИЗАТА

Епифизата не е защитена от кръвно-мозъчната бариера и има висока степен на кръвооросяване, като е на второ място след бъбреците. В нея се установяват астрономически високи нива на флуорид, много по-високи отколкото в костите при болестта скелетна флуороза, при която има патологично отлагане на флуор в костите. Продукцията на мелатонин при животни третирани с големи дози флуорид е по-малка (12).
Счита се че нискочестотните електромагнитни полета влияят върху функцията на епифизата. В едно изследване на хора използващи електрически одеала е измервано нивато в урината на един метаболит на мелатонина, 6-OHMS. При тези, които използвали периодично включващи се електрически отоплители, които създават  силно магнитно поле, се установява значителна динамика в нивата на 6-OHMS (13).
Магнитното поле с 16.7 Hz променя нивото на  екскреция на 6-OHMS при хората изложени на него (14).
Наблюдаван е  ефекта на магнитно поле с честота16.7 Hz върху екскрецията на 6-OHMS при 108 железопътни работници, които работели под далекопроводи. Установила се голяма разлика между екскрецията на 6-OHMS в работни дни в сравнение с почивните дни (15).
Епифизата намалява мелатониновата секреция под въздействие на слаби електромагнитни полета, което вероятно може да доведе додълготрайни въздействия върху човешкото здраве (16).  
Епифизита изглежда разпознава електромагнитните полета като светлина и това води до намалена продукция на мелатонин.
Документирано е че епифизата се влияе от всякакъв вид магнитни полета, включително геомагнитните полета и тези при слънчевите изригвания.
Известна е химичната формула на мелатонина и той е синтезиран  от много фармацевтични компании и се предлага в аптеките като хранителна добавка.
Наличието му позволява да се изучи неговия ефект в редица експериментални изследвания.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ НАМАЛЕНАТА ПРОДУКЦИЯ НА МЕЛАТОНИН ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Предполага се че стабилното увеличаване честотата на раковите заболявания в развитите страни през последните 100 години се причинява от постоянното изкуствено удължаване на светлия период от денонощието чрез електрическото осветление. Дългият светъл период потиска мелатониновата секреция, а тъмният период на нощта изкуствено се скъсява(17).
Мелатонинът потиска развитието на химично предизвикани тумори у живатни. Те се развиват по-силно при потискане на епифизата чрез светлина или чрез хирургично премахване (18).
Премахването на епифизата стимулира, а приложението на мелатонин потиска растежа и метастазите при експериментални злокачествени тумори на белия дроб, черния дроб, яйчниците, хипофизата, простатната жлеза, при малигнен меланом и левкемия у животни (19).
Има клинични наблюдения подсказващи ролята на мелатонина в превенцията и дори в лечението на карцинома на млечната жлеза (20). Нощната амплитуда на повишаване концентрацията на мелатонин е намалена с повече от 50% при пациентки с карцином на млечната жлеза.
Продължителни епидемиологични изследвания върху голяма група хора работещи на смени показват увеличена честота на карцином на млечната жлеза и дебелото черво в тази група. Нарушението на денонощния ритъм предизвиква десинхронизиране на молекулно ниво на циркадния ритъм на централната нервна система и в болшинството периферни тъкани. Наблюдават се изменения в синхронизацията на координиращите центрове с преходна загуба на контрол от висшия регулатор, nucleus suprahyasmaticus в хипоталамуса (21).
Мелатонинът потиска естрогеновите рецептори и намалява стимулирания от естрогените растеж на карцинома. Той допълва онкостатичния ефект на анти-естрогеновите препарати като tamoxifen. Мелатонинът е естествен анти-естроген (22).
Мелатонинът играе специална роля при рака на простатата и на дебелото черво. Нощният пик в продукцията на мелатонин е намален с две трети при пациенти с карцином на простатата (23).
Инжектирането на мелатонин стимулира туморния растеж ако се прави сутрин, няма ефект върху туморния растеж ако се прави след обяд и има потискащ ефект върху туморния растеж ако се прави вечер (24) (25).
Приемът на мелатонин 10-50 мг. дневно в 20 часа потенцират лечебниото въздействие на имунотерапията с IL-2 при белодробни метастази (26).
Нощният мелатонин е нисък при пациенти с карцином на дебелото черво и ректума (27).
Съществува мнение, че мелатонинът трябва да се прилага в най-ранните стадии на рака паралелно сас стандартната терапия (28).
Необходими са обаче по-широки изследвания, за да се приеме мелатонинът като противораково средство.
Нощният мелатонин е нисък при пациенти с депресия и паническо разстройство (29) (30).
По-важна от намалените нива на мелатонина е амплитудата на денонощния ритъм, която е намалена при пациенти с депресия и се нормализира при възстановяване (31).
Ролята на ендогенния мелатонин в нарушенията на денонощния ритъм и разстройствата в съня са добре известни. Някои изследвания показват, че мелатонинът може да е ефикасен и при фибро-кистичната мастопатия, при болестта на Алцхаймер. Антиоксидантният потенциал на мелатонина може да е полезен при заболявания, при които оксидативният стрес е в основата на болестния процес. Многостранното действие на мелатонина подсказва широк потенциал за използване като лечебно и профилактично средство, както и за забавяне процесите на стареене (32). 
Приемът на мелатонин вечер между 10 и часа и полунощ намалява проявите при пътувения с преминаване на няколко часови зони. Разстройството на биологичния ритъм се коригира с приема на мелатонин (33) (34) (35).
В едно изследване при животни се наблюдава ефекта от отстраняването на епифизата върху костната плътност. Установено е намаляване с 13% на костната плътност след период от шест месеца. При животните с отстранена епифиза и отстранени яйчници намаляването на костната плътност е с 21,5% (36).
Качеството на съня намалява при възрастни хора в резултат на намалена способност на епифизата за продукция на мелатонин. Нощната му концентрация е намалена при безсъние. Приемът на мелатонин се използва успешно за лечение на безсъние свързано с късно заспиване към 2-3 часа (37).
Един важен ендокринен ритъм, който може да се наруши от неправилен прием на мелатонин в неподходящо време (вероятно и от медитация в неподходящо време) е денонощният ритъм в секрецията на кортизол. Кортизолът е с високи нива рано сутрин и през деня и намалява през нощта. Високите нощни нива на мелатонин упражняват потискащ ефект върху кортизола (38) (39).
Бета-адренергичните блокери, които много хора приемат за лечение на хипертония и сърдечни заболявания, намаляват продукцията на мелатонин и това води до потискане на имунитета, но само ако се взимат вечер, когато нивото на мелатонина е най-високо (40) (41).
Има дискусии дали потискането на кортизола от мелатонина е полезно при автоимунните заболявания, при които кортизон се прилага като лечебно средство за потискане на имунитета. Науката обаче е установила, че въздействието на мелатонина върху имунитета е комплексно, зависи от множество фактори свързани с денонощието, сезона, възрастта на пациента, полът му, състоянието на епифизата, наличието или липсата на стрес (42).
Мелатонинът реактивира тимуса, който търпи обратно развитие с възрастта. Той предотвратява апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на тимусните клетки (43). Тимусът е органът, в който се извършва обучението на имунитета в имунен толеранс към собствените тъкани. Това може да има важно значение при автоимунните заболявания.
Антиоксидантният ефект на мелатонина отдавна е описан. Той се дължи на увеличеното образуване на антиоксидантните ензими супероксид дисмутаза и глутатион пероксидаза (44).
Доказан е невропротективния ефект на мелатонина върху нервната система: гръбначния мозък, оптичния нерв, мозъка и най-силен ефект върху бялото вещество на гръбначния стълб (45).
Нивата на мелатонина при човека намаляват с възрастта (46). Нощният пик на мелатонина е напълно загубен (47). Поради реципрочните отношения на мелатонина  и кортизола, намаляването на мелатонина е вероятна причина за отпадане на инхибиращия му ефект и активиране на надбъбречните жлези, което характеризира остаряването. Нощните нива на кортикоидите, които у млади хора са ниски, са силно увеличени в напреднала възраст (48). Въздействието на мелатонина върху нивата на кортикоидите обяснява очевидния му подмладяващ ефект.
Епифизата, действайки чрез мелатонина, представлява един „успокояващ орган”, който установява равновесие в организма. МЕЛАТОНИНЪТ СТАБИЛИЗИРА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ НА МОЗЪКА И ВОДИ ДО РЯЗКА СИНХРОНИЗАЦИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ВЪЛНИ В ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМАТА (49).
Епифизата може да се реактивира чрез медитация, йога и други езотерични и окултни практики. Това позволява да навлезем в други състояния на съзнанието, да изпитаме безпричинно щастие, да получим усещане за топлота и любящо присъствие, да изпитаме близост и единство с природата и всички живи същества, да се докоснем до други измерения, да получим знание, да получим достъп до висшата мъдрост.
С помощта на функционален ЯМР се установява активиране на епифизата по време на оригинална китайска седяща медитация в тишина. Изследвани са нивата на мелатонина в слюнката на 20 души практикуващи медитация. Нивата на мелатонина били статистически значимо по-високи в медитиращите в сравнение с немедитиращи (50).
Екскрецията в урината на един метаболит на мелатонина се увеличава след медитация. Ефектът се установява във всички участници. УВЕЛИЧЕНИЕТО Е ПО-ГОЛЯМО ОТКОЛКОТО СЛЕД ПРИЕМ НА СИНТЕТИЧЕН МЕЛАТОНИН (51).
При опитни медитатори се установява значително по-високи нива на нощния мелатонина след медитация (52).
Ролята на епифизата в процеса на духовната реализация е бил отдавна известен.
Гигантска скулптура на шишарка в сърцето на Ватикана – площадът на шишарката.

mela6desc

mela7desc

Жезълът на Папата.
mela8desc

Хиндуистки храм, Анкор Бат - Камбоджа
mela9desc

Ритуални предмети от Египет
mela10desc

Анунаки
mela11desc

Може да се разгледат още много снимки в интернет:


Изследвания при животни показват че мелатонинът потиска репродуктивните органи  и може да причини забавяне на пубертета (53).
Хроничното приложение на ниски дози мелатонин - 2 мг., приети в 17 часа в продължение на един месец при мъже не променят кръвните нива на тестостерона (54). При това изследване 6 здрави мъже в продължение на един месец са приемали по 2 мг. мелатонин в 17 часа. Това не е повлияло репродуктивните хормони, вкл. нивото на тестостерона. Трябва да се има предвид, че дозата е била малка, приемът е бил привечер и не е нарушил естествения денонощен ритъм.
    
Експериментални изследвания показват, че мелатонинът намалява подвижността на сперматозоидите (55).
Мелатонинът се разработва като средство против забременяване при жените (56). Това поставя въпроса дали мелатонинът уврежда репродуктивната система. Не са установени странични ефекти пи приложение на мелатонин 75 мг. вечер за 4 години при 1400 жени.  Приемът е вечер, което вероятно запазва денонощния ритъм и позволява нивото да падне през светлата част от денонощието.
Венозната инфузия на мелатонин на опитни животни в продължение на 4 часа ПРЕЗ НОЩТА не произвежда никакъв ефект върху репродуктивните функции. Ежедневната 10-часова инфузия на мелатонин предизвиква атрофия на гонадите (половите жлези). 10-часова инфузия не на 24 часа, а на 28 часа и повече е без ефект върху гонадите (57).
Подчертава се ефекта на периодите без мелатонин. Степента на гонадна атрофия се увеличава прогресивно със скъсяване на интервалите без мелатонин.
Гонадотропин инхибиращият хормон (GnIH) е невропептид, който потиска синтезата и освобождаването на гонадотропинa. Той действа върху хипофизата и хипоталамуса като потиска развитието и подържането на половите жлези. Невроните произвеждащи GnIH имат рецептори за мелатонин и мелатонинът стимулира тяхната функция и продукция. По този начин мелатонинът изглежда е главният фактор кантролиращ развитието на гонадите (53).
В това изследване мелатонинът в зависимост от приложената доза увеличава производството на GnIH от хипоталамуса при опитни животни. Освобождаването на GnIH е циклично и се контролира от светлината.
Съществено е да имаме предвид естествения ритъм в концентрациите на мелатонина, действащ  успокояващо на нервната система и ритъмът на кортизола, който пък е основен стресов хормон.

Денонощен ритъм на мелатонина (58)
mela12desc

Денонощен ритъм на кортизола (58)
mela13desc

Очевиден е противоположният характер на ритъма на секреция на двата хормона. Както вече се спомена, мелатонинът потиска и намалява секрецията на кортизол.
Съществено е в нашата медитативна практика да знаем тези взаимоотношения. Така може да изберем оптималното време в денонощието за медитативни практики, време в което естествено мелатонинът е висок, а кортизолът – нисък. Най-подходящото време са часовете от 4 до 6 часа сутринта и вечерта от около 20 часа. Времето между 22 и 24 часа е много ценно за спане и възстановяване.
В някои школи се препоръчва медитация във времето между 1:30 и 3:00 часа. Тогава действително от гледна точка на нивата на хормоните, това е много „силен” период за медитация. Трябва обаче да преценим цената му: разстройването на съня и произлизащите от това последствия за организма.
С навлизането по-сериозно в медитативните практики продължителността на медитацията се увеличава прогресивно. Ефектите върху съзнанието и организма стават продължителни и трайни и надхвърлят значително времето на самата практика. Така в определен момент медитативното състояние може да продължава през целия ден. Тогава неминуемо ритъмът на хормоните се нарушава и нивото на GTRH (гонадотропин-освобождаващ хормон, който стимулира развитието на репродуктивните органи) намалява съществено със всички произтичащи от това последсвия: намалено либидо, намалена подвижност на сперматозоидите, намален брой сперматозоиди, спиране на овулацията, атрофия на репродуктивните органи.
След спиране на практиките вероятно този ефект търпи обратно развитие и репродуктивната функция вероятно се възстановява, но до каква степен и след колко продължителна практика, това е неизвестно.
Изводът е че МЕДИТАЦИЯТА ВОДИ ДО БРАХМАЧАРИЯ.
Вероятно биологичното основание за потискането на репродуктивните органи от мелатонина е свързано със сезонния ритъм в размножаването при много животински видове. За оцеляване на поколението е важно то да се роди в топлите периоди от годината. С увеличаване продължителността на деня се намалява продукцията на мелатонин, деблокира се развитието на половите органи и те се подготвят за създаване на поколение.
Потискането на репродуктивните органи не намалява способността за ерекция и за осъществяване на сексуалния акт. Дори тези процеси се засилват, особено от определени медитативни техники насочени към събуждане на кундалини шакти.
Преди да започне да практикува дълбока релаксация и медитация, всеки трябва да направи своя избор.
Както казват на Изток, за всичко в живота има подходящо време. Те разделят живота на човека на четири периода:
1.    Детство и израстване
2.    Обучение
3.    Създаване на семейство и деца
4.    Отдаване на духовни практики
Има и млади хора навсякъде по света, които се отдават на духовен живот от млада и дори от детска възраст, като поемат пътя на монаси и отшелници.
В съвременното общество с активното използване на изкуствено осветление се наблюдава обратния ефект. Ранно инактивиране на епифизата, преждевременно полово узряване, сексуално ориентирано общество и в същото време нарушен имунитет (вкл. противотуморен) и висока честота на ракови заболявания.
Ето един опит за систематизиране на изводите от тази информация:
1.    Да намалим приема на флуор.
2.    Да намалим електромагнитните излъчвания от битов характер в дома ни.
3.    Да си лягаме рано.
4.    След реализиране на репродукцията да се отдадем на медитация. До тогава – акцент върху хатха йога за подготовка на тялото и съзнанието за висшите вътрешни практики.
ХАРИ ОМ!

ЛИТЕРАТУРА:
1.    Dubbels R, Reiter RJ, Goebel A, et al. Melatonin in edible plants identified by radioimmunoassay and by high performance liquid chromatography-mass spectrometry. J Pineal Res. 1995;18:28-31.
2.    Samir Malhotra, MD, Girish Sawhney, MD, Promila Pandhi, MD. The Therapeutic Potential of Melatonin: A Review of the Science Medscape General Medicine. 2004;6(2):46
3.    Vaughan MK, Vaughan GM, Reiter RJ, Benson B. Effect of melatonin and other pineal indoles on adrenal enlargement produced in male and female mice by pinealectomy, unilateral adrenalectomy, castration, and cold stress. Neuroendocrinology. 1972;10:139-154.
4.    Vaughan MK, Vaughan GM, Reiter RJ, Benson B. Effect of melatonin and other pineal indoles on adrenal enlargement produced in male and female mice by pinealectomy, unilateral adrenalectomy, castration, and cold stress. Neuroendocrinology. 1972;10:139-154.
5.    Wetterberg L. The relationship between the pineal gland and the pituitary-adrenal axis in health, endocrine and psychitric conditions. Psychoneuroendocrinology. 1983;8:75-80.
6.    Beck-Friis J, Kjellman BF, Aperia B, et al. Serum melatonin in relation to clinical variables in patients with major depressive disorder and a hypothesis of a low melatonin syndrome. Acta Psychiatr Scand. 1985;71:319-330.
7.    Sorenson D. An adventitious role of cortisol in degenerative processes due to decreased opposition by insulin: implications for aging. Med Hypotheses. 1981;7:315-331.
8.    Lissoni P, Vogore L, Rescaldini R, et al. Neuroimmunotherapy with low-dose subcutaneous interleukin-2 plus melatonin in AIDS patients with CD4 cell number below 200/mm3 : a biological phase- II study. J Biol Regul Homeost Agents. 1995;9:155-158.
9.    Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
10.    Chen Q, Wei W. Effects and mechanisms of melatonin on inflammatory and immune responses of adjuvant arthritis rat. Int Immunopharmacol. 2002;2:1443-1449.
11.    Moore CB, Siopes TD. Melatonin can produce immunoenhancement in Japanese quail (Coturnix coturnix japonica) without prior immunosuppression. Gen Comp Endocrinol. 2002;129:122-126.
12.    The Effect of Fluoride on the Physiology of the Pineal Gland. Luke J. Ph.D Dissertation, School of Biological Sciences, University of Surrey, UK. 1997.
13.    Wilson et al. (Journal of Pineal Research)
14.    Pfluger DH et al. (National Center for Biotechnology Information)
15.    Pfluger DH, Minder CE. Effects of exposure to 16.7 Hz magnetic fields on urinary 6-hydroxymelatonin sulfate excretion of Swiss railway workers. J Pineal Res. 1996 Sep;21(2):91-100.
16.    Malka N. Halgamuge. Pineal Melatonine Level disruption in Humans due to Electromagnetic Fields and ICNIRP Limits. (Oxford Journals)
17.    Kerenyi NA, Pandula E, Feuer G. Why the incidence of cancer is increasing: the role of "light pollution." Med Hypotheses. 1990;33:75-78.
18.    Regelson W, Pierpaoli MD. Melatonin: A rediscovered antitumor hormone? Its relation to surface receptors; sex steroid metabolism, immunologic response, and chronobiologic factors in tumor growth and therapy. Cancer Invest. 1987;5:379-385.
19.    Karasek M, Fraschini F. Is there a role for the pineal gland in neoplastic growth? In: Fraschini, F, Reiter, RJ, ed. Role of Melatonin and Pineal Peptides in Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:243-251.
20.    Bartsch C, Bartsch H, Fluchter St H, Lippert TH. Depleted pineal melatonin production in primary breast and prostate cancer is connected with circadian disturbances: possible role of melatonin for synchronization of circadian rhythmicity. In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993:311-316.
21.    Erhard Haus, Michael Smolensky. Biological Clocks and Shift Work: Circadian Dysregulation and Potential Long-term Effects. May 2006, Volume 17, Issue 4, pp 489-500
22.    Blask DE, Cos S, Hill SM, Burns DM, Lemus-Wilson A, Grosso DS. Melatonin action on oncogenesis. In: Fraschini, F, Reiter, RJ, eds. Role of Melatonin and Pineal Peptides in Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:233-240.
23.    Bartsch C, Bartsch H, Fluchter St H, Lippert TH. Depleted pineal melatonin production in primary breast and prostate cancer is connected with circadian disturbances: possible role of melatonin for synchronization of circadian rhythmicity. In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993:311-316.
24.    Bartsch C, Bartsch H, Jain AK, Laumas KR, Wetterberg L. Urinary melatonin levels in breast cancer patients. J Neural Transm. 1981;52:281-294.
25.    Blask DE, Cos S, Hill SM, Burns DM, Lemus-Wilson A, Grosso DS. Melatonin action on oncogenesis. In: Fraschini, F, Reiter, RJ, eds. Role of Melatonin and Pineal Peptides in Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:233-240.
26.    Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
27.    Kos-Kudla B, Ostrowska Z, Kozlowski A, et al. Circadian rhythm of melatonin in patients with colorectal carcinoma. Neuroendocrinol Lett. 2002;23:239-242.
28.    Bartsch C, Bartsch H, Karasek M. Melatonin in clinical oncology. Neuroendocrinol Lett. 2002;23(suppl 1):30-38.
29.    Beck-Friis J, von Rosen D, Kjellman BF, Ljunggren J-G, Wetterberg L. Melatonin in relation to body measures, sex, age, season and the use of drugs in patients with major affective disorders and healthy subjects. Psychoneuroendocrinology. 1984;9:261-77.
30.    McIntyre IM, Judd FK, Marriott PM, Burrows GD, Norman TR. Plasma melatonin levels in affective states. Int J Clin Pharmacol Res. 1989;9:159-164.
31.    Souetre E, Salvati E, Belugou JL, et al. Circadian rhythms in depression and recovery: evidence for blunted amplitude as the main chronobiological abnormality. Psychiatry Res. 1989;28:263-278.
32.    Samir Malhotra, MD, Girish Sawhney, MD, Promila Pandhi, MD. The Therapeutic Potential of Melatonin: A Review of the Science. Medscape General Medicine. 2004;6(2):46
33.    Petrie K, Conaglen JV, Thompson L, Chamberlain K. Effect of melatonin on jet lag after long haul flights. Br Med J. 1989;298:705-707.
34.    Herxheimer A, Petrie KJ. Melatonin for prevention and treatment of jet lag. Cochrane Database Syst Rev. 2002;2:CD001520.
35.    Petrie K, Dawson AG, Thompson L, Brook R. A double-blind trial of melatonin as a treatment for jet lag in international cabin crew. Biol Psychiatry. 1993;33:526-530 
36.    Pinealectomy affects bone mineral density and structure - an experimental study in sheep Marcus Egermann, Christian Gerhardt, Alain Barth, Georges J Maestroni, Erich Schneider and Mauro Alini. BMC Musculoskeletal Disorders 2011, 12:271
37.    Riemann D, Klein T, Rodenbeck A, et al. Nocturnal cortisol and melatonin secretion in primary insomnia. Psychiatry Res. 2002;113:17-27.
38.    Maestroni GJM, Conti A, Pierpaoli W. Role of the pineal gland in immunity: circadian synthesis and release of melatonin modulates the antibody response and antagonizes the immunosuppressive effect of corticosterone. J Neuroimmunol. 1986;13:19-30.
39.    Maestroni GJM, Conti A. Beta-endorphin and dynorphin mimic the circadian immunoenhancing and anti-stress effects of melatonin. Int J Immunopharmacol. 1989;11:333-340.
40.    Paparrigopoulos T. Melatonin response to atenolol administration in depression: indication of beta-adrenoceptor dysfunction in a subtype of depression. Acta Psychiatr Scand. 2002;106:440-445.
41.    Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
42.    Skwarlo-Sonta K. Melatonin in immunity: comparative aspects. Neuroendocrinol Lett. 2002;23(suppl 1):67-72.
43.    Tian YM, Li PP, Jiang XF, Zhang GY, Dai YR.Rejuvenation of degenerative thymus by oral melatonin administration and the antagonistic action of melatonin against hydroxyl radical-induced apoptosis of cultured thymocytes in mice. J Pineal Res. 2001 Oct;31(3):214-21.
44.    Mayo JC, Sainz RM, Antolin I, Herrera F, Martin V, Rodriguez C. Melatonin regulation of antioxidant enzyme gene expression. Cell Mol Life Sci. 2002;59:1706-1713.
45.    Kaptanoglu E, Palaoglu S, Demirpence E, Akbiyik F, Solaroglu I, Kilinc A. Different responsiveness of central nervous system tissues to oxidative conditions and to the antioxidant effects of melatonin. J Pineal Res. 2003;34:32-35.
46.    Waldhauser F, Weiszenbacher G, Tatzer E, et al. Alterations in nocturnal serum melatonin levels in humans with growth and aging. J Clin Endocrinol Metab. 1988;66:648-652.
47.    Iguchi H, Kato K-I, Ibayashi H. Age-dependent reduction in serum melatonin concentrations in healthy human subjects. J Clin Endocrinol Metab. 1982;55:27-29.
48.    Friedman M, Green MF, Sharland DE. Assessment of hypothalamic-pituitary-adrenal function in the geriatric age group. J Gerontol. 1969;24:292-297.
49.    Armstrong SM, Redman JR. Melatonin: a chronobiotic with anti-aging properties? Med Hypotheses. 1991;34:300-309.
50.    Chen-Hui, Chang-Wei Hsieh, Chao-Hsien et al Correlation between Pineal Activation and Religious Meditation Observed by Functional Magnetic Resonance Imaging http://precedings.nature.com/documents/1328/version/1
51.    Association for Research and Enlightenment, Inc., Venture Inward Magazine   March/April 1997  -  page 10
52.    Tooley GA, Armstrong SM, Norman TR, Sali A. Acute increases in night-time plasma melatonin levels following a period of meditation. Biol Psychol. 2000 May;53(1):69-78.
53.    Chowdhury VS, Yamamoto K, Ubuka T, Bentley GE, Hattori A, Tsutsui K. Melatonin stimulates the release of gonadotropin-inhibitory hormone by the avian hypothalamus. Endocrinology. 2010 Jan;151(1):271-80.
54.    R. Luboshitzky, M. Levi, Zila Shen-Orr et all. Long-term melatonin administration does not alter pituitary-gonadal hormone secretion in normal men Hum. Reprod. (2000) 15 (1): 60-65.
55.    Gwayi N, Bernard RT. The effects of melatonin on sperm motility in vitro in Wistar rats. Andrologia. 2002;34:391-396.
56.    Silman RE. Melatonin: a contraceptive for the nineties. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol. 1993;49:3-9.
57.    Maywood ES, Buttery RC, Vance GH, Herbert J, Hastings MH. Gonadal responses of the male Syrian hamster to programmed infusions of melatonin are sensitive to signal duration and frequency but not to signal phase nor to lesions of the suprachiasmatic nuclei. Biol Reprod. 1990 Aug;43(2):174-82.
58.    Fei GH et al. Alteration in circadian rhythms of melatonine and cortisol in patients with bronchial asthma. Acta Pharmacol Sin. 2004 May;25(5): 651-656.





How to optimize your practice? WHEN MEDITATION easy? Where it is useful when - not? 07.05.2017
MEDITATION AND ITS INFLUENCE UPON THE HUMAN BODY.  
HOW TO IMPROVE OUR PRACTICE?
WHEN DOES MEDITATION HAPPEN EASILY?  
WHEN DOES IT BECOME BENEFICIAL AND WHEN - NOT?  
IT’S EFFECT ON A NUMBER OF DISEASES. 


Dr. Antoaneta Zarkova
 
(I would like to express my sincere thanks to Mariela Kondova  for the technical help)

Twenty  years  ago  we  thought  that  the  pineal  gland in  a  mature  individual  was  a  rudimentary  organ
without  any  significant  importance - an  organ  that  has  completed  its  function,  which  was  also  quite
unclear.      
During  the  last  years  our  interest  towards  this  gland  increased  immensely.  Many  research  teams  are
now working on  various projects related to it. There is also a scientific journal dedicated only to the
pineal  gland: Journal  of  Pineal  Research, which  publishes enormous  scientific  information on  the
topic. 

 
 
From an organ that was completely disregarded, now the pineal gland is though to be the main
conductor  of  our  life.  Through  the  production  of melatonin, it’s the main regulator of the
endocrine  and  immune  systems,  growth,  puberty,  procreation,  regeneration,  aging  and  many
others. Melatonin is the main instrument of all the processes that take place in the brain during
meditation. Its concentration doubles during periods of deep relaxation and meditation.     
In  the  less  developed  animals  the  pineal  gland  is  situated  close  to  the  surface,  under  the
cranial vault and has photosensitive cells. Because of that it is called the third eye. 
In  humans  it  is  situated  deep  in  the  brain  matter.  No  photosensitive  cells  have  been
established,  but  it  reacts  to  light via the  information  received  from  the  retina  through  the
branches of the optic nerve and suprachiasmatic nucleus.   
In Yoga it is also called the Third eye and most probably this is related to the peculiar visions,
similar to an open eye, that occur when it’s activated – due to the fact that we gain access to
2
 
information  that  is  not  usually available  to  the  consciousness,  as  well  as  the  fact  that
“enlightment” happens through the pineal gland.  
Visions during meditation:


 
The  pineal  gland  is  situated  in  the  geometrical  center  of  the  human  brain.  It resembles  the
shape of a pine cone, 5-8 mm large.  
It’s formed by the neural tube during the second month of the fetal development. It reaches its
full  development  by  the  age  of  four  and  its  hormonal  activity  increases  until  the  age  of  6
approximately.    
After this the gland reduces its size and function and atrophy takes place. 
In a mature individual the pineal gland contains calcium phosphate and calcium carbonate in
the form of “sand”, the so called CORPORA ARENACEA, or acervuli, in concentric circles.
This “sand” is not linked to any disease condition. It  manifests  during  childhood  years  and
continues to accumulate both in size and numbers throughout life.  A calcified pineal gland is
seen in 80% of the individuals above 30 years of age.
 

 
It has been established that the pineal gland is the place where the neuropeptide melatonin is
produced. 
Melatonin  is  widely  spread  amongst  animals  and  plants.  It  can  be  found  in  human  milk,
bananas, root crops, cucumbers and tomatoes (1). 
It is also produced in other tissues, in the gastrointestinal tract (2). 
Melatonin  chemically  represents  N-acetyl-5-methoxytryptamine and  is  a  derivate  of
serotonin, which in itself is a derivate of tryptophan.  



 
 
The enzymes necessary for its synthesis are activated by darkness and suppressed by light. Its
secretion  follows  the  circadian  rhythm  that  is  created  by  nucleus  suprаhyasmsticus  in
response to light alterations.
Through  the  changes  in  the  levels  of  melatonin  the  pineal  gland  works  as  an  internal  clock,
governing the  natural  rhythm  of  all  physiological  functions. It  seams  that  it’s  the  main
controller of key processes such as sleep, sexual maturity, antitumor immunity, bone density,
aging and many others.            
 
EFFECTS OF MELATONIN UPON THE BODY 
 
Melatonin counteracts the main stress hormone – adrenalin.  
If  the  pineal  gland  is  removed  or  inactivated  this  would  lead  to  hypertrophy  of  the  adrenal
glands,  where  adrenaline  is  produced.  Melatonin  not  only  lowers  this  effect,  but  it  also
initiates hypotrophy of the adrenal glands (decrease) (3) (4). 
4
 
Melatonin acts as a powerful anti-stress agent (5).
It has an immense significance in slowing down the process of aging, which is related to the
high levels of cortisol. The low function of the immune system that is seen in cancer diseases
is related to the low levels of melatonin (6) (7).   
Patients  with  AIDS,  who  take  20  mg  of  melatonin  every  evening,  show  a  positive  influence
upon the immune system. (8). It is recommended that the therapy is applied for 3 to 4 weeks
and then it’s followed by a 1 week pause, the so called “washout” period (9). 
When  melatonin  was  applied  either  as  a  prophylactic  means  or  medical  treatment  in  an
experimentally induced arthritis, this lead to a reduced inflammation process as a result of the
increased thymocyte proliferation and the increased production of IL-2 (10).    
Melatonin has a fortifying effect both on the humoral and cellular immunity (11). 
 
FACTORS  THAT  LEAD  TO  A  DEACREASED  FUNCTION  OF  THE  PINEAL
GLAND.

The  pineal  gland  is  not protected  from  the  blood-brain  barrier  and  has  a  high  level  of  blood
perfusion, ranking  second after  the  kidneys.    It  has extremely  high  levels of  fluoride, much
higher than the level found in the bones of people suffering from skeletal fluorosis, where we
have  pathological  accumulation  of  fluoride  in  the  bones.  The  production  of  melatonin  in
animals treated with large amounts of fluoride is reduced (12).
It  is  thought  that  the low  frequency  electromagnetic  fields  have  an  influence  upon  the
function  of  the  pineal  gland. A  research  performed  on  people  using  electrical blankets
measured  the  level  of 6-OHMS in  the  urine  (6-OHMS is  a  metabolite  of  melatonin).  In
people, using electrical heaters that create a strong magnetic field, a considerable dynamic in
the level of 6-OHMS has been measured (13). 
Humans,  exposed  to  a  magnetic  field  of  16.7  Hz  have  a  changed  level  of  excretion  of 6-OHMS (14).
The  effect  of  a  magnetic  field  with  a  16.7  Hz  frequency  has  been monitor  in  a  study
comprising  of  108  railway  employees,  working  under  transmission  lines.  Their  level  of
5
 
excretion of 6-OHMS was observed and a significant difference was noticed between working
days and weekends (15). 
The  pineal  gland  reduces  the  secretion  of  melatonin under  the  influence  of  weak
electromagnetic  fields,  which  most  probably  can  lead  to  long  term  effects  upon  the  human
health (16).   
It  seams  that  the  pineal  gland  recognizes  the  electromagnetic  fields  as  light  and  this
leads to a reduced production of melatonin. 
It has  been  documented  that  the  pineal  gland  is  influenced  by  all  types  of  magnetic  fields,
including geomagnetic fields and fields occurring during sun eruptions. 
The chemical formula of melatonin is available and it is synthesized by many pharmaceutical
companies and sold as food supplement in pharmacies. 
This  availability  allows scientists  to  investigate  its  effect  in  a  number  of  experimental
researches. 
THE  EFFECTS  OF  REDUCED  MELATONIN  PRODUCTION ON  THE  HUMAN
BODY

It  is  assumed  that  the  steady  increase in  the  frequency  of  cancer  diseases  in  the  developed
countries during the past 100 years is related to the constant extension of the active part of the
day with artificial light.  The long periods of light suppress the secretion of melatonin and the
duration of the dark period of the night is artificially reduced (17). 
Melatonin  suppresses  the  growth  of  chemically  induced  tumors  in  animals.  They  develop
faster when the activity of the pineal gland is lowered by light or the gland has been surgically
removed (18).   
The  intake  of  melatonin  reduces  and  the  removal  of  the  pineal  gland  stimulates  the  growth
and  metastases  of  experimental  malignant  tumors  in  the  lungs,  liver,  ovaries,  pituitary and
prostate glands, malignant melanoma and leukemia in animals (19).   
There  are  clinical  observations  suggesting  the  role  of  melatonin  in  the  prevention  and  even
treatment of breast carcinoma (20). The night melatonin amplitude has been reduced by more
than 50 per cent in patients suffering from breast carcinoma.  
6
 
Extensive epidemiological studies conducted upon a large  group of people working in shifts
show an increased rate of colon and breast carcinoma in this group. 
The disturbance of the day-night rhythm causes de-synchronization on a molecular level
of  the  circadian  rhythm  of  the  central  nervous  system  as  well  as  in the  majority  of  the
peripheral  tissues.  Changes are observed  in  the  synchronization  of  the  coordinating
centers with a temporary lost of control the main regulator, nucleus suprahyasmaticus,
situated in the hypothalamus (21).
The  melatonin  suppresses  the  estrogen  receptors  and  thus  reduces  the carcinoma’s growth,
which is stimulated by estrogen. It compliments the onkostatic effect of anti-estrogen products
such as tamoxifen. Melatonin is a natural anti-estrogen (22).     
Melatonin  has  a  special  role  in  both  prostrate  and  colon  cancer.  The  night  peak  in  the
production  of  melatonin  is  reduced  by  two-thirds  in  patients  suffering  from  prostrate
carcinoma (23).
The injection of melatonin stimulates the tumor’s growth if it is done in the morning, has no
effect if it is done after lunch and reduces the growth of the tumor if it is done in the evening
(24)(25). 
The intake of 15-20 mg melatonin every day around 20 o’clock potentiates the curative effect
of immunotherapy with IL-2 in lung metastasis (26).
The level of night melatonin is low in patients with colon or rectum carcinoma (27).
There is an opinion, that melatonin has to be applied in the earliest stages of cancer, together
with standard therapy (28). 
Greater researches are necessary though, in order to accept melatonin as an anti-cancer drug.  
The  level  of  night  melatonin  is  low  in  patients  suffering  from  depression  and  panic  attacks
(29)(30).
More important than the low melatonin levels is the amplitude of the circadian rhythm, which
is reduced in patients with depression and returns to normal when the patients recover (31). 
The role of the endogenous melatonin in disturbances of the day and night rhythm and sleep
disorders  is  well  known.  Some  researches  show  that  melatonin  could  be  effective  in  the
treatment of fibro-cystic mastopathy and Alzheimer’s disease.     
7
 
The  antioxidant  potential  of  melatonin  could  be  helpful  in  conditions,  where  the  oxidative
stress underlies a disease. The multifaceted action of melatonin suggests a wide range of its
use for treatment, prevention and slowing down the process of aging (32).    
The  intake  of  melatonin  between  10  and  12  o’clock  at  night  reduces  the  symptoms  of
travelling across time zones. The disturbance of the biological rhythm can be corrected by its
intake (33) (34) (35). 
The effect of the pineal gland upon bone density has been examined in a study conducted on
animals.  Six  months  after  the  pineal  gland  was  removed  a  decrease  of  13%  in  bone  density
was observed. In animals in which both the pineal gland and ovaries were removed a decrease
of 21.5% of bone density was observed. (36)   
The quality of sleep in elderly people declines as well, due to a reduced ability of the pineal
gland  to  produce  melatonin. Its  concentration  during  the  night  is  low  in  cases  of  insomnia.
The intake of melatonin has successfully been used to treat cases of insomnia connected to a
late bed time at around 2-3 a.m. in the night (37).    
A very important endocrine rhythm that can be disturbed by an improper intake of melatonin
at  the  wrong  time (most  probably  by  meditating  at  the  wrong  time  as  well)  is  the  circadian
rhythm  of  cortisol  secretion.  We  have  high  levels  of  cortisol  during  the  morning  and
throughout the day and they decrease during the night (38)(39).  
The  beta-adrenergic  blockers,  which  are  being  prescribed  to  many  people  as  part  of  the
treatment for high  blood  pressure  and  heart  diseases,  lower  the  production  of  melatonin  and
suppress the immune system, but only if they are taken at night when the level of melatonin is
naturally high (40)(41).     
There are discussions if the suppression of cortisol by melatonin is beneficial in autoimmune
diseases, in which cortisol is taken to suppress the immunity. Science though, has established
that melatonin’s effect upon immunity is complex and depends  on  many  factors  such  as  the
time of day, season, patient’s age, gender, pineal gland condition, presence  or  absence  of
stress (42).     
Melatonin  reactivates  the  thymus,  which  regresses  with  age.  It  prevents the  apoptosis
(programmed cell death) of the thymus cells (43.)     
The thymus is the organ in which an education of the immunity in immune tolerance towards
our own tissues takes place. This could be very important in autoimmune diseases. 
8
 
The  antioxidant  properties  of  melatonin  have  been  described  long  ago.  They  are  due  to  the
increased  production  of  the  antioxidant  enzymes  superoxide  dismutase  and  glutathione
peroxidase (44).
The neuroprotective effect of melatonin on the nervous system has been proven: spinal cord,
optic nerve, brain and the strongest effect upon the white matter in the spinal cord (45).   
The  levels  of  melatonin  in  human  beings  decrease  with  age  (46).  The  peak  of  melatonin
secretion  during  the  night  is  lost  (47).  Due  to  the  reciprocal  relationship  between  melatonin
and  cortisol,  the  reduction  of  melatonin  is  a  likely  reason  for  the vanishing  of  its  inhibitory
effect  and  the  activation  of  the  adrenals,  which  characterizes  aging.  The  night  levels  of  the
corticoids are low in young people and highly increased in elderly people (48). The influence
of melatonin upon the corticoid levels explains its youthful effect.        
The  pineal  gland, by  producing melatonin,  acts  as  a  “calming  organ”  which  establishes
balance in the body. MELATONIN STABILISES THE ELECTRICAL ACTIVITY OF THE
BRAIN AND  LEADS TO A SHARP SYNCHRONISATION OF THE BRAIN WAVES  IN
THE ELECTROENCEPHALOGRAM (49).
The pineal  gland  can  be  reactivated  through  meditation,  yoga  and  other  esoteric  and  occult
practices.  This  allows  us  to  enter  in  other  states  of  consciousness,  to  experience  happiness
without  any  reason,  to have  the  feeling  of  warm and  loving  presence, to feel  closeness  and
unity  with  nature  and  all  living  beings,  to  have  a  glimpse  of  other dimensions,  to  receive
knowledge and gain access to higher wisdom.        
With  the  help  of  a  functional  MRI  has  been  established  an  activation  of  the  pineal  gland
during  a  Traditional  Chinese  Sitting  Meditation  In  Silence. The  level  of  melatonin  in  the
salvia  of  20  people  practicing  meditation  has  been  examined.  The  levels  were  significantly
higher in people who meditate compared to the levels in people who do not meditate (50).
The  urine  excretion  of  a  particular  melatonin  metabolite  is  increased  after  meditation.  The
effect  is  established  in  all  participants.  THE  INCREASE  IS  HIGHER  THEN  THE
INCREASE AFTER INTAKE OF SYNTHETIC MELATONIN (51). 
In  skillful  meditators  a  significantly  higher  levels  of  night  melatonin  have  been  established
after meditation (52). 
The role of the pineal gland in the process of spiritual realization has been known long ago. 
9
 
A giant pinecone statue at the heart of the Vatican – The Pinecone Plaza.  
 
 

The Pope’s Sceptre.

 
 
 
 
 
A Hindu temple, Anchor Bat, Cambodia.  


 
Ritual items from Egypt. 


 
Аnunnaki


 
(Many  more  pictures  can  be  found  on  the  Internet:
https://www.google.bg/search?q=pine+cone+vatican&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X
&ei=tH5GUoiFGMSBtAbH1IG4DQ&sqi=2&ved=0CC4QsAQ&biw=1333&bih=543&dpr=1
#facrc=_&imgdii=_&imgrc=BJxgg1EjKrUeiM%3A%3Bi550N7P0UkQfGM%3Bhttp%253A
%252F%252Fwww.ufo-
12
 
taboe.be%252Fsites%252Fdefault%252Ffiles%252Fu2%252Fpineal%252520gland%252520(
6).jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fwww.ufo-taboe.be%252Fpineal%252520gland%3B762%3B275)
Studies,  conducted  on  animals,  show  that  melatonin  suppresses  the  reproductive  organs  and
could cause a delay in the onset of puberty (53). 
Chronic intake of low doses of melatonin, 2 mg taken at 5 o’clock for a period of 1 month, do
not cause a change in the blood levels of testosterone in men (54). 
In this study 2 mg of melatonin was taken daily at 5 o’clock by six clinically healthy man for
a period of 1 month. This did not influence the reproductive hormones, including the level of
testosterone. We have to keep in mind that the dose was small, it was taken early evening and
the natural circadian rhythm was not disturbed.             
Experimental studies show that melatonin lowers the flexibility of spermatozoids (55).  
Melatonin is also being developed as a contraceptive (56). This poses a question if melatonin
is  harmful  to  the  reproductive  system.  No  side  effects  have  been  established  in  a  study
conducted with 1400 women, who took 75 mg of melatonin each night for a period of 4 years.
The intake was during the evening, which probably maintains the circadian rhythm and allows
the levels to drop during the day.     
The intravenous infusion of melatonin in laboratory animals for a period of 4 hours DURING
THE  NIGHT  does  not  cause  any  effect  upon  the  reproductive  functions.  A  daily  10-hour
infusion of melatonin causes atrophy of the gonads. A 10-hour infusion on a 28 hours period
and more does not affect the gonads compared to a 24 hours period. (57)  
The  effect  of  melatonin  free  periods  is  emphasized.  The  degree  of  gonad  atrophy  increases
progressively by shortening the periods without melatonin. 
The Gonadotropin-inhibitory  hormone  (GnIH)  is  a  neuropeptide  that  suppresses  the
production  and  release  of  gonadotropin.  It  influences  the  pituitary and  the hypothalamus by
suppressing the development and upkeep of the gonads. The neurons that produce GnIH have
receptors for melatonin and it stimulates their function and production. In this way, it seems
that melatonin is the main factor controlling the development of the gonads (53). 
13
 
In this study the melatonin, in relation to the applied dose, increases the production of GnIH
by the hypothalamus in laboratory animals. The release of GnIH is cyclic and is governed by
light.        
It  is  essential  to  keep  in  mind  the  natural  rhythm  in  the  concentrations  of  melatonin,  which
calms the nervous system, and the rhythm of cortisol, which acts as a major stress hormone.    
Circadian rhythm of melatonin (58)
 
Circadian rhythm of cortisol (58) 


 

The  opposite  rhythm  in  the  secretion  of  both  hormones  is  obvious.  As  we  already  said,
melatonin suppresses and reduces the secretion of cortisol.   
It is essential to be  aware of this  relationship in  our meditation practice.  In this way  we  can
choose the optimal time throughout the day for our meditation practice, a time when the levels
of melatonin are naturally high and the levels of cortisol are naturally low. The most suitable
time is the  hours  between 04:00 and 06:00  in  the  morning  and  around  eight o’clock in the
evening. The time between 22:00 and 24:00 is very precious for sleep and recovery.   
Some  schools  recommend  meditation  between  1:30  and  3:00  in  the  night. This  is  a  very
“strong” time for meditation from the point of view of melatonin and cortisol levels. We must
assess its price, though: the disturbance of sleep and the resulting consequences to the body.    
By  going  deeper  into  the  meditative  practices  their  duration  increases  progressively.  The
effects on the consciousness and body become long lasting and extend far beyond the length
of  the  practice  itself. It  is  possible  that  the  meditative  condition  continues  throughout  the
whole  day.  Then  the  hormonal  rhythm  is  inevitably  disrupted  and  the  level  of  GTRH
(Gonadotropin-releasing  hormone,  which  stimulates  the  development  of  the  reproductive
organs) substantially decreases with all the consequences resulting from that: reduced libido,
lesser flexibility of the spermatozoids and lower number, cessation of the ovulation, atrophy
of the reproductive organs.        
After  terminating  the  practices  probably  this  effect  changes  and  the  reproductive  function is
restored, but to what extend we don’t know.     
The conclusion is that MEDITATION LEADS TO BRAHMACHARYA. .
Probably the biological reason for the suppression of the reproductive organs by melatonin is
related to the seasonal rhythm connected to mating found in many animal species. In order to
survive, it is important that the new  generation is born during the warm  months of the  year.
With  the  increased  daytime  duration  the  production  of  melatonin  becomes  lower,  the
development of the reproductive organs is unlocked and they become capable of reproduction.    
Suppressing the reproductive organs does not influence the ability of having an erection and
engaging  in  a  sexual  act.  These  processes  even  increase,  especially  from  certain  meditation
practices aiming at awakening Kundalini shakti.     
Everyone  has  to  make  their  choice,  before  going  deeper  into  relaxation  and  meditation
practices. 
15
 
As they say in the East, there is an appropriate time for everything in our life. They divide the
human life into four periods: 
1.  Childhood and growing up
2.  Education
3.  Having family and kids
4.  Rendering oneself to spiritual practices
There are  young people all around the world, who live a spiritual life from a  young age and
even childhood, following the path of monastic life and recluse. 
In our contemporary society with active use of artificial light we can see the opposite effect:
an  early  inactivation  of  the  pineal  gland,  premature  sexual  development,  a  sexually  oriented
society  and  at  the  same  time  a  disturbed  immunity  (anti-tumor  including)  and  a  high
frequency of cancer diseases.      
Here is an attempt to summarize the main points so far:
1.  Reduce the intake of fluoride.
2.  Reduce the electromagnetic fields in our house.
3.  Go to bed early.
4.  Go deeper into meditation practices after reproducing ourselves. Till then it’s better to
stress  on  our  hatha  yoga  practice  in  order  to  prepare  our  body  and  consciousness  for
higher inner practices.  
HARI OM!
 
 
 
 
 
16
 
BIBLIOGRAPHY:
1.  Dubbels  R,  Reiter  RJ,  Goebel  A,  et  al.  Melatonin  in  edible  plants  identified  by
radioimmunoassay  and  by  high  performance  liquid  chromatography-mass
spectrometry. J Pineal Res. 1995;18:28-31.
2.  Samir  Malhotra,  MD,  Girish  Sawhney,  MD,  Promila  Pandhi,  MD. The  Therapeutic
Potential  of  Melatonin:  A  Review  of  the  Science  Medscape  General
Medicine. 2004;6(2):46
3.  Vaughan  MK,  Vaughan  GM,  Reiter  RJ,  Benson  B.  Effect  of  melatonin  and  other
pineal  indoles  on  adrenal  enlargement  produced  in  male  and  female  mice  by
pinealectomy,  unilateral  adrenalectomy,  castration,  and  cold  stress.
Neuroendocrinology. 1972;10:139-154.
4.  Vaughan  MK,  Vaughan  GM,  Reiter  RJ,  Benson  B.  Effect  of  melatonin  and  other
pineal  indoles  on  adrenal  enlargement  produced  in  male  and  female  mice  by
pinealectomy,  unilateral  adrenalectomy,  castration,  and  cold  stress.
Neuroendocrinology. 1972;10:139-154.
5.  Wetterberg L. The relationship between the pineal gland and the pituitary-adrenal axis
in health, endocrine and psychitric conditions. Psychoneuroendocrinology. 1983;8:75-80.
6.  Beck-Friis  J,  Kjellman  BF,  Aperia  B,  et  al.  Serum  melatonin  in  relation  to  clinical
variables  in  patients  with  major  depressive  disorder  and  a  hypothesis  of  a  low
melatonin syndrome. Acta Psychiatr Scand. 1985;71:319-330.
7.  Sorenson  D.  An  adventitious  role  of  cortisol  in  degenerative  processes  due  to
decreased opposition by insulin: implications for aging. Med Hypotheses. 1981;7:315-331.
8.  Lissoni  P,  Vogore  L,  Rescaldini  R,  et  al.  Neuroimmunotherapy  with  low-dose
subcutaneous  interleukin-2  plus  melatonin  in  AIDS  patients  with  CD4  cell  number
below  200/mm3  :  a  biological  phase-  II  study.  J  Biol  Regul  Homeost  Agents.
1995;9:155-158.
17
 
9.  Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt,
J,  Pevet,  P,  eds.  Melatonin  and  the  Pineal  Gland -- From  Basic  Science  to  Clinical
Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
10. Chen Q, Wei W. Effects and mechanisms of melatonin on inflammatory and immune
responses of adjuvant arthritis rat. Int Immunopharmacol. 2002;2:1443-1449.
11. Moore CB, Siopes TD. Melatonin can produce immunoenhancement in Japanese quail
(Coturnix  coturnix  japonica)  without  prior  immunosuppression.  Gen  Comp
Endocrinol. 2002;129:122-126.
12. The  Effect  of  Fluoride  on  the  Physiology  of  the  Pineal  Gland.  Luke  J.  Ph.D
Dissertation, School of Biological Sciences, University of Surrey, UK. 1997.
13. Wilson et al. (Journal of Pineal Research)
14. Pfluger DH et al. (National Center for Biotechnology Information)
15. Pfluger DH, Minder CE. Effects of exposure to 16.7 Hz magnetic fields on urinary 6-hydroxymelatonin  sulfate  excretion  of  Swiss  railway  workers. J  Pineal  Res. 1996
Sep;21(2):91-100.
16. Malka N. Halgamuge. Pineal Melatonine Level disruption in Humans due to Electromagnetic
Fields and ICNIRP Limits. (Oxford Journals)
17. Kerenyi NA, Pandula E, Feuer G. Why the incidence of cancer is increasing: the role
of "light pollution." Med Hypotheses. 1990;33:75-78.
18. Regelson  W,  Pierpaoli  MD.  Melatonin:  A  rediscovered  antitumor  hormone?  Its
relation  to  surface  receptors;  sex  steroid  metabolism,  immunologic  response,  and
chronobiologic factors in tumor growth and therapy. Cancer Invest. 1987;5:379-385.
19. Karasek M, Fraschini F.  Is there a role for the pineal gland in neoplastic growth?  In:
Fraschini,  F,  Reiter,  RJ,  ed.  Role  of  Melatonin  and  Pineal  Peptides  in
Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:243-251.
20. Bartsch  C,  Bartsch  H,  Fluchter  St  H,  Lippert  TH.  Depleted  pineal  melatonin
production  in  primary  breast  and  prostate  cancer  is  connected  with  circadian
disturbances: possible role of melatonin for synchronization of circadian rhythmicity.
In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic
Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993:311-316.
18
 
21. Erhard  Haus,  Michael  Smolensky.  Biological  Clocks  and  Shift  Work:  Circadian
Dysregulation  and  Potential  Long-term  Effects. May  2006,  Volume  17, Issue  4,  pp
489-500
22. Blask DE, Cos S, Hill SM, Burns DM, Lemus-Wilson A, Grosso DS. Melatonin action
on  oncogenesis.  In:  Fraschini,  F,  Reiter,  RJ,  eds.  Role  of  Melatonin  and  Pineal
Peptides in Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:233-240.
23. Bartsch  C,  Bartsch  H,  Fluchter  St  H,  Lippert  TH.  Depleted  pineal  melatonin
production  in  primary  breast  and  prostate  cancer  is  connected  with  circadian
disturbances: possible role of melatonin for synchronization of circadian rhythmicity.
In: Touitou, Y, Arendt, J, Pevet, P, eds. Melatonin and the Pineal Gland -- From Basic
Science to Clinical Application. New York, NY: Elsevier; 1993:311-316.
24. Bartsch C,  Bartsch H, Jain AK,  Laumas KR, Wetterberg  L. Urinary melatonin levels
in breast cancer patients. J Neural Transm. 1981;52:281-294.
25. Blask DE, Cos S, Hill SM, Burns DM, Lemus-Wilson A, Grosso DS. Melatonin action
on  oncogenesis.  In:  Fraschini,  F,  Reiter,  RJ,  eds.  Role  of  Melatonin  and  Pineal
Peptides in Neuroimmunomodulation. New York, NY: Plenum; 1991:233-240.
26. Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt,
J,  Pevet,  P,  eds.  Melatonin  and  the  Pineal  Gland -- From  Basic  Science  to  Clinical
Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
27. Kos-Kudla  B,  Ostrowska  Z,  Kozlowski  A,  et  al.  Circadian  rhythm  of  melatonin  in
patients with colorectal carcinoma. Neuroendocrinol Lett. 2002;23:239-242.
28. Bartsch  C,  Bartsch  H,  Karasek  M.  Melatonin  in  clinical  oncology.  Neuroendocrinol
Lett. 2002;23(suppl 1):30-38.
29. Beck-Friis J, von Rosen D, Kjellman BF, Ljunggren J-G, Wetterberg L. Melatonin in
relation to body measures, sex, age, season and the use of drugs in patients with major
affective disorders and healthy subjects. Psychoneuroendocrinology. 1984;9:261-77.
30. McIntyre  IM,  Judd  FK,  Marriott  PM,  Burrows  GD,  Norman  TR.  Plasma  melatonin
levels in affective states. Int J Clin Pharmacol Res. 1989;9:159-164.
19
 
31. Souetre E, Salvati E, Belugou JL, et al. Circadian rhythms in depression and recovery:
evidence for blunted amplitude as the main chronobiological abnormality. Psychiatry
Res. 1989;28:263-278.
32. Samir  Malhotra,  MD,  Girish  Sawhney,  MD,  Promila  Pandhi,  MD. The  Therapeutic
Potential  of  Melatonin:  A  Review  of  the  Science.  Medscape  General
Medicine. 2004;6(2):46
33. Petrie  K,  Conaglen  JV,  Thompson  L,  Chamberlain  K.  Effect  of  melatonin  on  jet  lag
after long haul flights. Br Med J. 1989;298:705-707.
34. Herxheimer A, Petrie KJ. Melatonin for prevention and treatment of jet lag. Cochrane
Database Syst Rev. 2002;2:CD001520.
35. Petrie K, Dawson AG, Thompson L, Brook R. A double-blind trial of melatonin as a
treatment for jet lag in international cabin crew. Biol Psychiatry. 1993;33:526-530  
36. Pinealectomy  affects  bone  mineral  density  and  structure - an  experimental  study  in
sheep Marcus Egermann, Christian Gerhardt, Alain Barth, Georges J Maestroni, Erich
Schneider and Mauro Alini. BMC Musculoskeletal Disorders 2011, 12:271
37. Riemann D, Klein T, Rodenbeck A, et al. Nocturnal cortisol and melatonin secretion
in primary insomnia. Psychiatry Res. 2002;113:17-27.
38. Maestroni GJM, Conti A, Pierpaoli W. Role of the pineal gland in immunity: circadian
synthesis  and  release  of  melatonin  modulates  the  antibody  response  and  antagonizes
the immunosuppressive effect of corticosterone. J Neuroimmunol. 1986;13:19-30.
39. Maestroni  GJM,  Conti  A.  Beta-endorphin  and  dynorphin  mimic  the  circadian
immunoenhancing  and  anti-stress  effects  of  melatonin.  Int  J  Immunopharmacol.
1989;11:333-340.
40. Paparrigopoulos  T.  Melatonin  response  to  atenolol  administration  in  depression:
indication of beta-adrenoceptor dysfunction in a subtype of depression. Acta Psychiatr
Scand. 2002;106:440-445.
41. Maestroni GJM, Conti A. Melatonin and the immune system. In: Touitou, Y, Arendt,
J,  Pevet,  P,  eds.  Melatonin  and  the Pineal  Gland -- From  Basic  Science  to  Clinical
Application. New York, NY: Elsevier; 1993: 295-302.
20
 
42. Skwarlo-Sonta K. Melatonin in immunity: comparative aspects. Neuroendocrinol Lett.
2002;23(suppl 1):67-72.
43. Tian YM, Li PP, Jiang XF, Zhang GY, Dai YR.Rejuvenation of degenerative thymus
by  oral  melatonin  administration  and  the  antagonistic  action  of  melatonin  against
hydroxyl radical-induced apoptosis of cultured thymocytes in mice. J Pineal Res. 2001
Oct;31(3):214-21.
44. Mayo  JC,  Sainz  RM,  Antolin  I,  Herrera  F,  Martin  V,  Rodriguez  C.  Melatonin
regulation  of  antioxidant  enzyme  gene  expression.  Cell  Mol  Life  Sci.  2002;59:1706-1713.
45. Kaptanoglu E, Palaoglu S, Demirpence E, Akbiyik F, Solaroglu I, Kilinc A. Different
responsiveness  of  central  nervous  system  tissues  to  oxidative  conditions  and  to  the
antioxidant effects of melatonin. J Pineal Res. 2003;34:32-35.
46. Waldhauser  F,  Weiszenbacher  G,  Tatzer  E,  et  al.  Alterations  in  nocturnal  serum
melatonin  levels  in  humans  with  growth  and  aging.  J  Clin  Endocrinol  Metab.
1988;66:648-652.
47. Iguchi  H,  Kato  K-I,  Ibayashi  H.  Age-dependent  reduction  in  serum  melatonin
concentrations in healthy human subjects. J Clin Endocrinol Metab. 1982;55:27-29.
48. Friedman M, Green MF, Sharland DE. Assessment of hypothalamic-pituitary-adrenal
function in the geriatric age group. J Gerontol. 1969;24:292-297.
49. Armstrong  SM,  Redman  JR.  Melatonin:  a  chronobiotic  with  anti-aging  properties?
Med Hypotheses. 1991;34:300-309.
50. Chen-Hui, Chang-Wei Hsieh, Chao-Hsien et al Correlation between Pineal Activation
and  Religious  Meditation  Observed  by  Functional  Magnetic  Resonance  Imaging
http://precedings.nature.com/documents/1328/version/1
51. Association  for  Research  and  Enlightenment,  Inc.,  Venture  Inward  Magazine  
March/April 1997  -  page 10
52. Tooley GA, Armstrong SM, Norman TR, Sali A. Acute increases in night-time plasma
melatonin levels following a period of meditation. Biol Psychol. 2000 May;53(1):69-78.
21
 
53. Chowdhury VS, Yamamoto K, Ubuka T, Bentley GE, Hattori A, Tsutsui K. Melatonin
stimulates the release of gonadotropin-inhibitory hormone by the avian hypothalamus.
Endocrinology. 2010 Jan;151(1):271-80. 
54. R. Luboshitzky, M. Levi, Zila  Shen-Orr et all. Long-term  melatonin  administration
does  not  alter  pituitary-gonadal  hormone  secretion  in  normal  men  Hum.  Reprod.
(2000) 15 (1): 60-65.
55. Gwayi  N,  Bernard  RT.  The  effects  of  melatonin  on  sperm  motility  in  vitro  in  Wistar
rats. Andrologia. 2002;34:391-396.
56. Silman RE. Melatonin: a contraceptive for the nineties. Eur J Obstet Gynecol Reprod
Biol. 1993;49:3-9.
57. Maywood ES, Buttery RC, Vance GH, Herbert J, Hastings MH. Gonadal responses of
the male Syrian hamster to programmed infusions of melatonin are sensitive to signal
duration  and  frequency  but  not  to  signal  phase  nor  to  lesions  of  the  suprachiasmatic
nuclei. Biol Reprod. 1990 Aug;43(2):174-82.
58. Fei  GH  et  al. Alteration  in  circadian  rhythms  of  melatonine  and  cortisol  in  patients
with bronchial asthma. Acta Pharmacol Sin. 2004 May;25(5): 651-656.



инж.Василева

Др. Заркова медитирала ли е през живота си? Има ли собствен опит?Каква Медитативна практика използва и от кога? Колко бр. хора или пациенти е изследвала лично тя, които медитират, колко практикуващи хатха Йога и др. практики ? Какъв вид Метитация са изполвали изследваните от нея хора, ако има такива? Другия въпрос е Колко вида "Китайска Медитация" има? Какво означава думата Медитация според др. Заркова?

Регистрационна форма:

НОВИНАР

Запишете се за актуална информация направо в електронната Ви поща.

ПОЛЕЗНО

СЪБИТИЯ