(преглед на литературата)
Д-р Антоанета Заркова
Никоя човешка дейност не е напълно безопасна и без рискове от вредни въздействия. Както и никоя практика не е винаги полезна за всички и при всички обстоятелства. Медитацията не прави изключение.
Има значително много натрупана информация за отрицателни ефекти на медитацията.
Costello R.J. Psychiatry, Vol. 53, May 1990, pages 158-167 Depersonalization and Meditation. minet.org/Documents/research.1990.castillo
Интервюирани били шест практикуващи ТМ за техните субективни преживявания по време на обичайните им ежедневни дейности. Всички те са имали поне едно преживяване което може да се класира като деперсонализация.
Какво е деперсонализация? Това е усещането че си външен наблюдател на процесите в ума и тялото. Усещане че извършваш дейностите автоматично и си в
нещо като сън. Разделение между извършващия дейностите и наблюдаващия дейностите. Настъпва разцепване на съзнанието между извършителя и безпристрастния наблюдаващ.
Има и допълнителни прояви на деперсонализация като замайване, усещане че плуваме, усещане за спокойно дистанциране, отдалечаване.
Усещането за себеси е променено и понакога се съпровожда от дереализация. Нарушено е възприемането на околния свят, който може да изглежда нереален; неодушевените предмети може да изглеждат живи. Формата и размерът на предметите може да се промени или те да изчезнат въобще. Цветовете може да бъдат особено ярки и някои обекти може да изглеждат светещи.
Това изследване води до следните заключения:
- медитацията може да предизвика деперсонализация и дереализация
- това състояние може да стане постоянен начин на поведение
- това може да доведе до паническо разстройство и възбуда
Участниците регистрират ясно разделяне между наблюдаващото съзнание и умствената активност. Сякаш те наблюдават потока от процеси в техния ум като мислене, представи и спомени.
Споделят за промени в емоционалното им състояние или по-скоро за липса на емоции. (Taylor 1982).
Деперсонализацията може да се среща и в общата популация с много голяма честота. Подобни епизоди може се наблюдават при 70% от младежите.
Пълния текст на тази статия може да прочетете тук
Приветствам статията. Аюрведа е наука била е, такава е и ще бъде такава. Медитацията е средство и като такова би следвало да се прилага, на всеки по нужното в необходимото количество... Но техниките, които се възприемат като медитативни са в същината си техники за концентрация, чрез които материал от под-съзнанието и безсъзнателното могат да излзлизнат на повърхността. Медитацията, като състояние на съзнанието и следствие от практиката за мен е различно и трудно дефинируемо, поради което на този етап не виждам възможност за измерване на ефекта и с маркерите на съвременната медицина. А и с практиките може да се достигне и опише състояние на транс, а не медитация? Смятам, че основата на медитацията е ОСЪЗНАВАНЕТО, то е това, което я различава от транса. А ако приемем, че медитацията е и лекарство, Вие не бихте ли прочели листовката на продукта с противопоказанията и нежеланите реакции преди да го приемете, независимо, че е изписан за Вас от специалист? Поздрави и пожелания за здраве и щастие през новата 2011 година!
ЮрийВключвам се и аз с благодарност за публикуването на статията, защото по време на лекцията съм в кухнята и не чувам нищо. Изцяло съм съгласен с Георги. Казал е това, което и аз бих казал. Всичките проблеми, описани от учените, са от нещо, което неправилно се е случило. Ако един метод е истински, а използвайки го дава отрицателни резултати, то причината за проблемите не е в метода!!! Отчасти съм съгласен с Диана. Поддържам предупредителния тон, за опасностите от НЕПРАВИЛНАТА МЕДИТАЦИЯ. Мисля, че върху това трябва да е акцентът- неправилната медитация. Да не говорим, че отново медиците се ограничават в рамките на грубото, физическото, тяло ( аннамайа коша )...хормони, ензими и т.н. . И това е проблемът в техните изледвания, че няма как да измерват с уредите си нещо повече. Ясно е казано- ЯМА, НИЯМА! Каква медитация, какви пет лева, когато не е постигната чистота ( яма- нияма ) ? Естествено, че ще има проблеми и то сериозни, когато не се следва авторитетен път! А той е: гуру > ученик > гуру > ученик >... и т.н., като гуру не е самозванец, а трябва да има гуру, който да го е упълномощил да има ученици. Методът е хилядолетен и работи!